Местно освобождение

Вътрешна Македоно-Едринска революционна организация или накратко ВМОРО, е създадена в Солун през 1893 г. Основатели са българи от различни региони на Македония. Идеята им е била да освободят българите, живеещи в Македоно-одринския регион на юг от България, от османците и да го обединят с България. Македоно-одринската област е наречена така, защото територията й обхваща от град Охрид, Македония през Одрин и чак до Черно море.

Но всички те били интелигентни учители и лекари, които се изправили пред истината, че по политически причини обединението е невъзможно. Вместо това те си поставили нова цел да превърнат Македоно-одринския регион в автономна държава. ВМОРО е било незаконно, защото е съществувало на територията на Османската империя. През 1895 г. на територията на Княжество България е създаден Върховният македоно-одрински комитет или накратко ВМОК като законен брат на ВМОРО. И нелегалните, и легалните организации имали обща цел – да освободят Македония. За съжаление и двете организации имали различни виждания за начините за постигане на тази цел.

Априлското въстание от 1876 г. е организирана мрежа от въстания, на българи срещу Османската империя. Опитът за въстание в Благоевградско се проваля поради предателство. Важна фигура за Благоевград обаче е Георги Измирлиев. Той е роден тук през 1851 г., учи тук и след това се премества в Цариград да преподава. По това време всички български учители се вдъхновяват от идеята на Васил Левски за масово въстание. Така Измирлиев се премества в Одеса и се записва във военно училище. Там го посещава един от най-уважаваните български революционери – Христо Ботев, който го убеждава да влезе в един от комитетите. Така, той е назначен за помощник на Стефан Стамболов в Гюргево. Измирлиев обикаля села в днешната северна българска област и създава революционни комитети. Той е само на 25 години, когато е предаден и хвърлен в затвора. Обесен е в Горна Оряховица през май 1876 г. и остава в историята като вечно младия апостол. Днес можете да посетите къщата му в стария квартал “Вароша”, близо до центъра на Благоевград.

3. Кратко освобождение на Благоевград –  В Пиринския регион, Благоевград е единственият град, освободен за кратко от Османската империя през февруари 1878 г. Така нареченото първо освобождение трае до лятото на 1879 г., тъй като клаузите на подписания тогава Берлински договор гласят, че районът трябва да бъде върнат на териториите на Османската империя. Много християнски семейства трябвало да се изселят в освободената част на България.

Охридският епископ Натанаил или митрополит Натанаил бил официален представител на българския екзархат. Бил е председател на Горноджумаския комитет „Единство“. Комитетът е един от двата големи центъра за превоз на революционни дружини в България.

Българският народ в Македония не бил доволен от решенията на Берлинския договор и организирал множество петиции, за да изрази желанието си да стане част от България. Тъй като петициите не могли да доведат до мирно решение, хората се разбунтували.

Първият въоръжен протест срещу решенията на Берлинския договор е Кресненско-Разложкото въстание от 1878-79 г. Благоевград и Кюстендил са били организационни центрове. Костадин Босилков идва в Благоевград с Арсений Костенцев през 1872 г. И двамата заедно работят по организирането на Кресненско-Разложкото въстание. Те имали известен опит от предишно организиране на опит за присъединяване към Априлското въстание в същия регион. Този път те работили заедно с Мите Марков, който бил местен представител. Кресненско-Разложкото въстание не е успешно, защото тримата са заловени, но само Марков е публично обесен за предателство към Османската империя.

Елън Стоун била американска протестантска мисионерка в Банско. Тя е отвлечена от ВМОРО, които планирали засада при едно от пътуванията й. Лидерите на организацията търсели различни начини да намерят финансиране за своите мисии, така че поискали откуп за нейното освобождаване. Аферата Стоун завършила успешно и Елън била освободена. Това бил първият път, в който Америка платила за откуп! Елън била толкова вдъхновена от Яне Сандански, който бил част от организацията и неговата мисия за освобождение, че започнала да защитава българската мисия, след като била освободена. Всъщност тя станала първият документиран случай на Стокхолмски синдром в историята.