Най-доброто представяне на художествената изява на българина и неговите възприятия за красотата на човека и природата могат да бъдат намерени в празничните женски носии. Те се състоят от множество елементи, детайли и мотиви в хармоничен баланс, наложен от вековни традиции.
Бижутата, например, били много специални и момичетата не можели да ги носят, когато пожелаят. След като едно момиче навърши подходящата възраст за брак, която тогава била 17-18 години, тя щяла да получи подарък от бъдещите си свекъри. През целия период на годежа момичето трябвало да носи бижутата навън на публично място, за да означава, че е „взета“ или сгодена или „обещана на някого“. За сватбения ден момичето получавало още накити, които трябва да носи, за да покаже финансовото състояние на семейството. След сватбата и раждането на първото си дете момичето се смята за жена. От този момент нататък тя носи украшения само при специални поводи.
