Пафти

Пафта е персийско-турска дума и означава катарама за колан. Въпреки че произхожда от Изтока, пафтата е традиционно българско украшение, носено от българките в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Пафтите имат три компонента – две еднакви и симетрични пластини и по-малка средна пластина, наречена щит, която крие куката (заключващ механизъм). Най-често изобразените елементи са флорални, но понякога има и други символи като църкви или птици, които представляват чистота и добри новини. Независимо от украсата, основната функция на пафтите и други украшения до началото на 20-ти век е била да предпазват жените от зли духове.