Най-важният енциклопедист е Петър Берон. Той написва Рибния буквар. Наричат  го така, защото на първата страница има изобразена риба. Или поне така я виждали хората. Интересното е, че картината била изображение на кит. Тази книга съдържа набор от общи знания, събрани на едно място. Берон знаел много езици и насърчавал използването на нов и по-състрадателен образователен подход към децата. Навремето побоят се приемал като начин за дисциплиниране на децата, но повлиян от западната култура, Берон му се противопоставя. Той се застъпва за по-толерантен подход към децата и насърчил ученето със време за забавление или това, което днес познаваме като почивка.

Началото на българското национално възраждане започва със създаването на „История славянобългарска“ от Свети Паисий Хилендарскил Той може да се нарече родоначалник на Българското възраждане. Неговият труд, написан през 1762 г., поставя началото на българския национализъм. Той служи като напомняне на българския народ за величието на историческото му минало и като противопоставяне на гръцкото влияние. Той поражда епохата на културното просвещение, която процъфтява повече, когато българите забогатяват в края на 18 век. Пред вас е реставрираният първи печатен екземпляр на „История Славянобългарска, публикувана през 1864 г. Вдясно можете да видите отпечатан екземпляр от автобиографията на Софроний Врачански „Житие и страдания на грешния Софроний“. Софроний е първият човек, който прави препис на Паисиевата история. След Софроний повече от 60 българи създават копия, като всички ръчно преписват Паисиевото дело.

Неофит Рилски е първият учител в първото българско училище, създадено през 1835 г. в Габрово. Той е изпратен от основателя – Васил Априлов, да изучава новата образователна методика, за да може да я прилага с българските ученици. Концепцията на метода на взаимоучението е, че по-напредналите ученици предават знанията на по-младите чрез използване на таблици и граматики. По-късно в живота на Неофит му предлагат учителски места в много училища, но той отказва всички и се оттегля в Рилския манастир, близо до Благоевград. Той посвещава остатъка от живота си на писането на книги за българския език и живота в Рилския манастир. Следата, която оставя в историята на местната общност, се запомня чрез училището и университета в Благоевград, които носят неговото име. 

Тук можете да видите оригинални книги, използвани в българските училища през различните десетилетия на 18-ти и 19-ти век. Учителите били не просто преподаватели в класна стая, но и тези, които пишели и обикаляли от село на село, за да разпространяват духа сред българските общности. Целта им била да образоват и да се грижат за децата.

Неделя Петкова е първата жена учителка в Македония. Тя преподава в девическо училище и само през първата си година имала над 200 момичета в класа си.

Стефан Веркович е един от първите чуждестранни изследователи, изпратени в македонския край, за да събират сведения за живеещия там български народ и неговата етнографска идентичност.Димитър Бисеров е бил учител в първо училище в Горна Джумая, днес Благоевград. Силно повлиян е от Неофит Рилски и последовател на идеите му от габровското училище. Той е учител на Георги Измирлиев, виден благоевградски революционер.

Кузман Шапкарев е роден в Охрид през 1834 г. Написва книгата – “Сборник от български народни умотворения”. Представлява редица томове, които представят българската психология и всички нейни характери – от нормалния до интелигентния, има по нещо, което описва всеки. Въпреки тежкия си личен живот, той има значителен принос за българското културно възраждане. Той е инициатор на българската гимназия в Солун, за която ще чуете в следващото изложение.